First results highlights in the 2nd Newsletter

English

The analysis of the outcomes of the roundtables and the ongoing green and sustainable initiatives in four different South-Eastern countries has shown that all four countries face similar issues in the field of energy efficiency investments. Although there is a general consensus that discussions started in roundtables are beneficial for the involved stakeholders, it is evident that politics is of utmost importance if we want to change established methods and translate roundtable conclusions into long-term activities and results.
Stakeholders share the conviction that for the EE projects market to flourish, collaborative actions along the entire value-chain have to be carried out – from the project planning stage up to the monitoring phase, using verification and standardisation tools and protocols, while additional efforts are put towards efficient communication and large-scale behaviour change campaigns focused on the application of alternative financing instruments with a reduced grant component, transitioning to market-based financing.
From the FIs side, the practice up to now for EE financing is the use of either long-term credit financing or project financing. Loans provided by specialised funds/commercial banks, green mortgages or EPC are present, but with moderate impact.
Beneficiaries are less committed to work with FIs in order to find tailored and innovative financing solutions. Many European innovative financing schemes (as on-tax finance, on-bill payment, citizen financing etc.) are not sufficiently known or considered.
Because of the crisis, businesses and policy-makers are prioritising short-term measures to ensure that firms survive, rather than investing for the long-term. For some foreign-owned companies, the EE investment decision is taken abroad only according to repayment time.
Among the beneficiaries of the EE investments and clients for the FIs, the industrial sector seems to be more committed, trustworthy, and financially capable than municipal or residential clients. Companies’ expenditure on the energy efficiency of their total investment in 2019 was between 10% (Croatia, Greece, Romania) and 16% (Bulgaria).
ESCOs and EPC procedures are identified as major facilitators of EE financing, however the ESCO market development across SMAFIN countries is low. The ESCO development possibility is further hindered by the lack of investment grants for building renovation intended especially for ESCOs and this reflects in the difficulty to access equity and debt for long-term growth, short-term financing for project implementation and long-term financing for the performance period. A combination of ESCO with grant financing can be a successful approach for certain projects but is rarely applied

Ελληνικά

Η ανάλυση των αποτελεσμάτων των συζητήσεων στρογγυλών τραπεζών και των συνεχιζόμενων βιώσιμων πρωτοβουλιών σε τέσσερις διαφορετικές χώρες της ΝΑ Ευρώπης έδειξε ότι και οι χώρες αυτές αντιμετωπίζουν παρόμοια ζητήματα στον τομέα των επενδύσεων σε έργα ενεργειακής απόδοσης. Αν και είναι γενικά αποδεκτό ότι οι συζητήσεις που ξεκινούν σε στρογγυλά τραπέζια είναι επωφελείς για τους εμπλεκόμενους φορείς, είναι προφανές ότι η πολιτική είναι υψίστης σημασίας εάν θέλουμε να αλλάξουμε καθιερωμένες μεθόδους και να μεταφράσουμε τα συμπεράσματα των συζητήσεων στρογγυλής τραπέζης σε μακροπρόθεσμες δράσεις και αποτελέσματα.
Οι ενδιαφερόμενοι συμμερίζονται την πεποίθηση ότι για να αναπτυχθεί η αγορά έργων ενεργειακής απόδοσης, πρέπει να πραγματοποιηθούν συνεργατικές δράσεις σε ολόκληρη την αλυσίδα-από το στάδιο του σχεδιασμού του έργου έως τη φάση της παρακολούθησης- χρησιμοποιώντας εργαλεία και πρωτόκολλα επαλήθευσης και τυποποίησης, ενώ απαιτούνται επιπλέον προσπάθειες για αποτελεσματική επικοινωνία και εκστρατείες αλλαγής συμπεριφοράς μεγάλης κλίμακας που να επικεντρώνονται στην εφαρμογή εναλλακτικών χρηματοδοτικών μέσων με μειωμένη συνιστώσα επιχορήγησης, μετάβαση σε χρηματοδότηση με βάση την αγορά.
Από την πλευρά των χρηματοδοτικών εργαλείων, η μέχρι σήμερα πρακτική για χρηματοδότηση από την ΕΕ είναι η χρήση είτε μακροπρόθεσμης πιστωτικής χρηματοδότησης είτε χρηματοδότησης σε επίπεδο έργου. Δάνεια που παρέχονται από εξειδικευμένα ταμεία/εμπορικές τράπεζες, πράσινες υποθήκες ή EPC υπάρχουν, αλλά με μέτριο αντίκτυπο.
Οι δικαιούχοι διστάζουν να συνεργαστούν με τους χρηματοπιστωτικούς φορείς προκειμένου να βρουν προσαρμοσμένες και καινοτόμες λύσεις χρηματοδότησης. Πολλά ευρωπαϊκά συστήματα χρηματοδότησης (όπως η χρηματοδότηση φόρου, η πληρωμή λογαριασμού, η χρηματοδότηση πολιτών κ.λπ.) δεν είναι ευρέως διαδεδομένα ή δεν λαμβάνονται σοβαρά υπόψη.

 

Λόγω της κρίσης, οι επιχειρήσεις και οι υπεύθυνοι χάραξης πολιτικής δίνουν προτεραιότητα στα βραχυπρόθεσμα μέτρα για να εξασφαλίσουν την επιβίωση των επιχειρήσεων, αντί να επενδύσουν μακροπρόθεσμα. Για ορισμένες εταιρείες αλλοδαπής ιδιοκτησίας, η απόφαση επένδυσης ενεργειακής απόδοσης λαμβάνεται στο εξωτερικό και μόνο σύμφωνα με το χρόνο αποπληρωμής.

 

Μεταξύ των διαφόρων δικαιούχων επενδύσεων στην ενεργειακή απόδοση για τους χρηματοπιστωτικούς οργανισμούς, ο βιομηχανικός τομέας φαίνεται να είναι πιο δεσμευμένος, αξιόπιστος και με μεγαλύτερη οικονομική δυνατότητα από τους Δήμους ή τους οικιακούς πελάτες. Οι δαπάνες των εταιρειών για την ενεργειακή απόδοση της συνολικής τους επένδυσης το 2019 ήταν μεταξύ 10% (Κροατία, Ελλάδα, Ρουμανία) και 16% (Βουλγαρία).

Română

Analiza rezultatelor meselor rotunde și a inițiativelor verzi și de dezvoltare durabilă în curs de desfășurare în patru țări diferite din sud-estul Europei, a arătat că toate se confruntă cu probleme similare în domeniul investițiilor în eficiență energetică (EE). Deși există un consens general cu privire la faptul că discuțiile începute în mesele rotunde sunt benefice pentru părțile interesate implicate, este evident că factorul politic este extrem de important pentru a schimba metodele tradiționale și a transforma concluziile acestora în activități și rezultate pe termen lung.
Părțile interesate împărtășesc convingerea că pentru ca piața proiectelor EE să înflorească, trebuie să se desfășoare acțiuni de colaborare de-a lungul întregului lanț valoric – de la etapa de planificare a proiectului până la faza de monitorizare, folosind instrumente și protocoale de verificare și standardizare, în timp ce in paralel sunt depuse eforturi suplimentare pentru o comunicare eficientă și campanii de schimbare a comportamentului pe scară largă axate pe folosirea instrumentelor de finanțare alternative cu o componentă de subvenție redusă și tranziție către finanțarea comercială.
Din perspectiva instituțiilor financiare (IF), practica de până acum pentru finanțarea EE se bazează fie pe credite pe termen lung fie pe finanțarea proiectelor. Împrumuturile acordate de fonduri specializate / bănci comerciale, ipoteci verzi sau contracte de performanță energetică (CPEn) sunt prezente, dar cu impact moderat.
Beneficiarii sunt mai puțin determinați să lucreze cu IF-uri pentru a găsi soluții de finanțare adaptate și inovatoare. Multe scheme europene de finanțare inovatoare (cum ar fi finanțarea prin reducerea impozitelor sau a facturilor, finanțarea cetățenească etc.) nu sunt cunoscute sau luate în considerare în mod suficient.
Din cauza crizei, întreprinderile și factorii de decizie politică acordă prioritate măsurilor pe termen scurt pentru a se asigura că firmele supraviețuiesc, mai degrabă decât să investească pe termen lung. Pentru unele companii deținute în străinătate, decizia de investiții EE se ia în străinătate exclusiv în funcție de durata de rambursare.
Printre beneficiarii investițiilor în EE și clienții pentru IF, sectorul industrial pare să fie mai angajat, mai de încredere și mai capabil din punct de vedere financiar decât clienții municipali sau rezidențiali. Cheltuielile companiilor pentru eficiența energetică a investițiilor lor totale au fost între 10% (Croația, Grecia, România) și 16% (Bulgaria). în 2019.
ESCO și procedurile CPEn sunt identificate ca facilitatori majori ai finanțării EE, cu toate acestea dezvoltarea pieței ESCO în țările SMAFIN este scăzută. Posibilitatea de dezvoltare ESCO este îngreunată în continuare de lipsa subvențiilor pentru investiții pentru renovarea clădirilor destinate specific ESCO-urilor și acest lucru se reflectă în dificultatea de a utiliza capitalurile proprii și atrase pentru dezvoltare pe termen lung, de a finanța pe termen scurt implementarea proiectelor și de a finanța pe termen lung pe perioada de performanță. O combinație ESCO – subvenție poate fi o abordare de succes pentru anumite proiecte, dar este rar aplicată.

Hrvatski

Analiza rezultata okruglih stolova i postojećih inicijativa usmjerenih na održivo financiranje u četiri različite zemlje jugoistočne Europe pokazala je da se ove četiri zemlje suočavaju sa sličnim izazovima u području ulaganja u energetsku učinkovitost. Iako postoji opći konsenzus da su rasprave započete na okruglim stolovima korisne za uključene dionike, jasno je da je politička volja iznimno bitna za promjenu ustaljenih metoda i prijenos zaključaka okruglog stola u dugoročne aktivnosti i rezultate.
Sudionici koji su sudjelovali u istraživanju dijele mišljenje da je za procvat tržišta projekata energetske učinkovitosti potrebno ostvariti suradnju kroz cijeli lanac vrijednosti – od faze planiranja projekta do faze praćenja rezultata projekta, koristeći alate i protokole za provjeru i standardizaciju. Dodatni napori trebaju biti posvećeni učinkovitoj komunikaciji i provedbi opsežnih kampanja za podizanje svijesti i promjenu ponašanja usmjerenih na primjenu alternativnih financijskih instrumenata sa smanjenom komponentom bespovratnih sredstava.
Ustaljena praksa financiranja projekata povećanja energetske učinkovitosti je korištenje dugoročnog kreditnog financiranja ili projektnog financiranja. Zajmovi koje pružaju specijalizirani fondovi/poslovne banke, zelene hipoteke ili ESCO tvrtke su prisutni, ali ne u velikoj mjeri.
Krajnji korisnici mjera energetske učinkovitosti su manje voljni surađivati s financijskim institucijama kako bi pronašli prilagođena i inovativna rješenja za financiranje. Mnogi europski inovativni programi financiranja kao što su financiranje kroz porezne olakšice, putem računa za komunalne usluge ili financiranja građana nisu dovoljno prepoznati i korišteni.
Uslijed krize uzrokovane COVID-19 pandemijom, poduzeća i donosioci odluka su prioritet dali kratkoročnim mjerama kako bi osigurali opstanak poduzeća, umjesto dugoročnog ulaganja. Za neke tvrtke u stranom vlasništvu, odluka o ulaganju u energetsku učinkovitost donosi se u sjedištu tvrtke u inozemstvu na temelju perioda povrata investicije.
Od ispitanih dionika, sektor industrije, uz javni sektor, najviše ulaže u mjere energetske učinkovitosti i povećanje učinkovitosti poslovnih procesa. Ulaganja u mjere energetske učinkovitosti ispitanih predstavnika tvrtki iznosila su između 10% (Hrvatska, Grčka, Rumunjska) i 16% (Bugarska) u odnosu na njihova ukupna ulaganja u 2019.
ESCO tvrtke i korištenje Ugovora o energetskom učinku je izdvojeno kao glavni facilitatori financiranja mjera energetske učinkovitosti i razvoja ESCO tržišta, no unatoč tome stopa razvijenosti ESCO tržišta u SMAFIN zemljama je i dalje niska. Daljnji razvoj ESCO tržišta dodatno je otežan zbog manjka investicijskih potpora za obnovu zgrada namijenjenih posebno ESCO društvima, što se odražava u poteškoćama u pristupu kapitalu i dugu za dugoročni rast te financiranju provedbe projekta. Kombinacija ESCO sredstava s bespovratnim sredstvima može biti uspješna za određene projekte, ali je na podruju SMAFIN konzorcija rijetko u primjeni.

на български

Анализът на резултатите от кръглите маси и текущите зелени и устойчиви инициативи в четирите югоизточни държави показа, че всички те са изправени пред сходни проблеми в областта на инвестициите в енергийна ефективност. Всеобщо е мнението, че дискусиите, които кръглите маси повдигат, са полезни за участващите заинтересовани страни. Очевидно е, че политиката е от изключително значение, ако искаме да променим установените методи и да превърнем заключенията от кръглите маси в дългосрочни дейности и резултати.
Заинтересованите страни споделят убеждението, че за да процъфтява пазарът на проекти за енергийна ефективност, трябва да се осъществяват съвместни действия през целия инвестиционен процес – от етапа на планиране до мониторинга, като се използват инструменти и протоколи за проверка и стандартизация, и същевременно се полагат допълнителни усилия за ефективна комуникация и мащабни информационни кампании за прилагането на алтернативни финансови инструменти с намален компонент на безвъзмездните средства и привличане на пазарно финансиране.
При финансовите институции досегашната практика на инвестиране в ЕЕ е посредством дългосрочно кредитно финансиране или финансиране на проекти. Налице са заеми, предоставяни от специализирани фондове/търговски банки, зелени ипотеки или договори с гарантиран резултат, но с малък обхват.
Бенефициентите не са силно въвлечени в съвместната работа с финансови институции за намиране на адаптирани решения за финансиране. Много европейски иновативни схеми за финансиране, като финансиране чрез данък сгради, чрез сметките за електроенергия (on-bill financing), финансиране от граждани и т.н., не са разпространени.
Поради кризата предприятията и политиците дават приоритет на краткосрочните мерки, които да гарантират оцеляването на фирмите, вместо дългосрочните инвестиции. За някои дружества с чуждестранна собственост решението за инвестиране в ЕЕ в чужбина е най-вече обвързано със срока на изплащане.
Според бенефициентите на инвестиции в ЕЕ и клиентите на финансови институции индустриалният е по-надежден и финансово способен от общинските или индивидуалните клиенти. Делът на инвестициите в енергийна ефективност спрямо общите инвестиции през 2019 г. е между 10% (Хърватия, Гърция, Румъния) и 16 % (България).
Договорите с гарантиран резултат се определят като основен фактор, улесняващ финансирането на ЕЕ, но развитието на ЕСКО пазара в страните от SMAFIN е слабо. Това е допълнително затруднено от липсата на инвестиционни субсидии за обновяване на сгради, предназначени най-вече за ЕСКО дружества, което влияе и на затруднения достъп до собствен капитал и дълг за дългосрочен растеж, краткосрочното финансиране на дейностите по изпълнение на проекта, дългосрочно за жизнения цикъл. Комбинацията от ЕСКО с безвъзмездно финансиране може да бъде успешен подход за някои проекти, но се прилага рядко.